Ще се препъне ли Европа заради въглищата на прага на новия Енергиен съюз?
Във времето, в което Европейският съюз (ЕС) търси метод да реализира стопанска система с нулеви излъчвания парникови газове до 2050 година, въглищата не престават да съставляват половината от общия енергиен микс в страните от Западните Балкани и Украйна, написа Янеж Копач за Euractiv. За похлупак въглищната промишленост среща и поддръжката на американската и китайската промишленост, против които няма никакво противопоставяне от страна на Европейски Съюз.
Идеята на Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер беше обвързвана с постигането на ефикасен преход от изкопаеми мощно замърсяващи горива към чиста сила.
Планът за стабилно енергийно развиване и сигурност при доставките на сила беше заменен от фокуса върху декарбонизацията и битката против климатичните промени. С пакета „ Чиста сила “ задачите на така наречен Енергиен съюз стават част от правната рамка на блока.
Страните от Енергийната общественост (Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Украйна) с сбор на популацията от 70 млн. души, бяха присъединени към единния европейски енергиен пазар, в случай че не напълно, то най-малко частично, с концепцията да следват едни и същи регулации сходно на останалите страни от Европейски Съюз.
И въпреки всичко единствените правила, които отблъскват тези страни от визията на Юнкер и Европейска комисия, са точно енергийните.
До момента страните от Енергийната общественост не са поели никакъв на практика ангажимент за осъществяване на задачите на Европейски Съюз по отношение на декарбонизацията. Единствената стратегия, която е в тяхното полезрение, е проектът за енергийна успеваемост с цели до 2020 година
Предложението за нови цели, които би трябвало да бъдат изпълнени до 2030 година, към момента не е дискутирано съществено с представителите на това обединяване.
В миг, в който Европейски Съюз се пробва да отстрани изцяло въглищата през идващите три десетилетия, този енергиен запас съставлява 97% от общия енергиен микс на Косово, повече от 70% от микса в Сърбия и Босна и Херцеговина, като неговият дял надвишава 50% в Северна Македония и Черна гора. Единствено в Украйна делът на въглищата доближава „ едвам “ 28% от създадената електрическа енергия в страната.
Нещата се утежняват с покачването на цените на квотите за излъчвания на въглероден диоксид, които служат за опрощение на локалните държавни управления да изкисват и да гласоподават нови финансови тласъци за своите въглищни централи.
Всички сходни уреди в Западните Балкани са експлоатирани повече от 40 години. Според изследване на HEAL една средностатистическа въглищна централа в този район отделя 20 пъти повече серен диоксид от която и да било друга централа в Европа.
Над 2000 души годишно губят своят живот поради отделените замърсители от производството на електрическа енергия посредством въглища.
Сараево, Прищина и Скопие постоянно оглавяват класациите на най-замърсените градове.
За разлика от останалите елементи на Европа в Енергийната общественост излъчванията на въглероден диоксид не вземат участие в търговията като ценообразуващ фактор.
В момента цената за един звук излъчвания въглероден диоксид в Европейски Съюз е почти 20 евро. Въглищните централи в Западните Балкани отделят към 45 млн. тона въглероден диоксид годишно (половината от които са в Сърбия).
Положението на Украйна е още по-плашещо, като страната годишно отделя по 46 млн. тона въглеродни излъчвания.
За интервала 2015-2017 година Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово са отделили над 160 млн. евро от своя бюджет и от публични обществени фондове за поддръжка на въглищния бранш.
Това е доста повече от вложенията, които тези страни насочват към развиването на възобновимата сила.
Ако се отстрани въпросното държавно субсидиране на въглищните централи в тези страни, цената на електрическата енергия ще се увеличи с към 17% в Северна Македония, с 45% в Косово, с 58% в Босна и Херцеговина, с 62% в Черна гора и със 137% в Сърбия.
Човек елементарно може да си показа политическите проблеми, които тези промени биха донесли в страни, където електричеството към момента се възприема като публично богатство.
Страните от Енергийната общественост се нуждаят от помощта на Европейски Съюз за превъзмогване на синдрома на въглищата и пренасочване към възобновимите енергийни източници, счита Копач.
По публикацията работи: Аспарух Илиев
Идеята на Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер беше обвързвана с постигането на ефикасен преход от изкопаеми мощно замърсяващи горива към чиста сила.
Планът за стабилно енергийно развиване и сигурност при доставките на сила беше заменен от фокуса върху декарбонизацията и битката против климатичните промени. С пакета „ Чиста сила “ задачите на така наречен Енергиен съюз стават част от правната рамка на блока.
Страните от Енергийната общественост (Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Украйна) с сбор на популацията от 70 млн. души, бяха присъединени към единния европейски енергиен пазар, в случай че не напълно, то най-малко частично, с концепцията да следват едни и същи регулации сходно на останалите страни от Европейски Съюз.
И въпреки всичко единствените правила, които отблъскват тези страни от визията на Юнкер и Европейска комисия, са точно енергийните.
До момента страните от Енергийната общественост не са поели никакъв на практика ангажимент за осъществяване на задачите на Европейски Съюз по отношение на декарбонизацията. Единствената стратегия, която е в тяхното полезрение, е проектът за енергийна успеваемост с цели до 2020 година
Предложението за нови цели, които би трябвало да бъдат изпълнени до 2030 година, към момента не е дискутирано съществено с представителите на това обединяване.
В миг, в който Европейски Съюз се пробва да отстрани изцяло въглищата през идващите три десетилетия, този енергиен запас съставлява 97% от общия енергиен микс на Косово, повече от 70% от микса в Сърбия и Босна и Херцеговина, като неговият дял надвишава 50% в Северна Македония и Черна гора. Единствено в Украйна делът на въглищата доближава „ едвам “ 28% от създадената електрическа енергия в страната.
Нещата се утежняват с покачването на цените на квотите за излъчвания на въглероден диоксид, които служат за опрощение на локалните държавни управления да изкисват и да гласоподават нови финансови тласъци за своите въглищни централи.
Всички сходни уреди в Западните Балкани са експлоатирани повече от 40 години. Според изследване на HEAL една средностатистическа въглищна централа в този район отделя 20 пъти повече серен диоксид от която и да било друга централа в Европа.
Над 2000 души годишно губят своят живот поради отделените замърсители от производството на електрическа енергия посредством въглища.
Сараево, Прищина и Скопие постоянно оглавяват класациите на най-замърсените градове.
За разлика от останалите елементи на Европа в Енергийната общественост излъчванията на въглероден диоксид не вземат участие в търговията като ценообразуващ фактор.
В момента цената за един звук излъчвания въглероден диоксид в Европейски Съюз е почти 20 евро. Въглищните централи в Западните Балкани отделят към 45 млн. тона въглероден диоксид годишно (половината от които са в Сърбия).
Положението на Украйна е още по-плашещо, като страната годишно отделя по 46 млн. тона въглеродни излъчвания.
За интервала 2015-2017 година Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово са отделили над 160 млн. евро от своя бюджет и от публични обществени фондове за поддръжка на въглищния бранш.
Това е доста повече от вложенията, които тези страни насочват към развиването на възобновимата сила.
Ако се отстрани въпросното държавно субсидиране на въглищните централи в тези страни, цената на електрическата енергия ще се увеличи с към 17% в Северна Македония, с 45% в Косово, с 58% в Босна и Херцеговина, с 62% в Черна гора и със 137% в Сърбия.
Човек елементарно може да си показа политическите проблеми, които тези промени биха донесли в страни, където електричеството към момента се възприема като публично богатство.
Страните от Енергийната общественост се нуждаят от помощта на Европейски Съюз за превъзмогване на синдрома на въглищата и пренасочване към възобновимите енергийни източници, счита Копач.
По публикацията работи: Аспарух Илиев
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ